More Than Just Real Estate - Ж Jazz Room
Ж Jazz Room не е просто бар – това е културно средище за меломани, в което всеки детайл е създаден с внимание и любов. Говорихме със Савина и Йордан за предизвикателствата по създаването на мястото, озвучителната система от аудиофилски клас и атмосферата, която прави Ж наистина специален.
Какви бяха най-големите предизвикателства при създаването на бара? Наистина ли чистенето на стените ти отне години от живота?
Савина: Понеже това беше първият ми проект, всичко ми се струваше предизвикателство. Имам навика да мисля, че „по-добре аз да го направя“, което не винаги е най-добрият подход. Захванах се с неща, които си бяха за професионалисти – например почистването на тухлената стена със стоманена четка и вдишването на чували червен прах.
Йордан, разкажи ни за концепцията. Какво пространство искаше да създадеш и как се оформи идеята за "топлия аналогов звук"?
Йордан: Исках оазис в София – място, където човек може да дойде сам и да намери утеха. Ж е гостоприемно място, винаги топло. Не е случайно, че паролата за wi-fi е “jazzandwarm”. Това е прозрачна концепция.
Как беше работата с това пространство? С какви архитектурни предизвикателства се сблъска? Имаше ли нещо, което изненадващо мина гладко?
Савина: Сградата беше много стара и не беше реновирана от поне 20 години. Трябваше да подменим всичко – подовете бяха криви, нямаше шумоизолация (което е критично за аудиофилски бар), и месеци наред търсихме комина, защото първоначално искахме истинска камина (в ретроспекция – радваме се, че се отказахме). Пандемията удари точно когато приключвахме ремонта. И въпреки това се насладих на всеки етап – дори на трудните.
Логото на Ж Jazz Room е много разпознаваемо. Как се роди тази идея?
Савина: Това е история на Йордан – логото идва от личния монограм на баща му, създаден от Стефан Кънчев.
Коя музикална пиеса зададе тона на мястото?
Йордан: Jarrett Trio – Tokyo Live (1996). То никога не стои на едно място. Едновременно е тихо, интроспективно и широко отворено.
Разкажи ни за стената с глави на играчки. Каква е историята ѝ?
Йордан: Това е арт инсталация на Мисирков/Богданов. Те са гении и много ги обичам. Произведението се казва “Hunting Trophies” – културна, естетска интерпретация на зловещите ловни стаи. На zhsofia.com хората могат да „осиновят глава“ и така да си запазят маса. Ж Jazz Room е място за спонтанни посещения, не приемаме резервации, освен за нашите Head Hunters.
Как се промени идеята за седалките? В началото сте мислели да бъдат подредени театрално.
Савина: Йордан искаше всички столове да са обърнати към сцената, за да насърчи активно слушане. Аз настоявах, че концепцията е нова за София и трябва да бъде въведена постепенно – да дадем на хората избор: да се потопят в музиката насаме или да се насладят на тиха атмосфера с разговори.
Как мястото се трансформира от кафе през деня в джаз бар вечер?
Йордан: Ако трябва да съм честен – не го курираме. Радваме се, когато нещата просто се случват. Създадохме сцената така, че да позволява чудеса и капризи. Когато Биляна е тук, всичко си идва на мястото.
Какво прави "Стаята на Дейвид Линч" толкова специална?
Савина: Освен че е цялата червена, супер интимна и скрита зад гардероб – не много!
Йордан, разкажи за напитките. Как се появи салепът?
Йордан: Бяхме в Истанбул преди няколко години. Валеше странично, вятърът и студът се бяха съюзили. Влязохме в едно място, изпихме всичките им запаси от чай, и ни казаха: „Това е време за салеп.“ Останалото, както казват, е история.
Project by @firstestatesagency
Photography&edits @tattio @tatianalebed.ph
Creative direction @annagreenwich